Христо Попов
Насищане на жадуващите с изобилна вода
Глава 55-та
В тази глава се изобразява, от една страна, печалното състояние на човешкия род в религиозно-нравствено отношение до идването на Месия, а от друга – благодатният живот на онези, които, като повярват в дошлия Месия, ще встъпят в Неговата Църква. Сам Господ се обръща към духовно гладните и жадните и говори: “жадуващите, отивайте при водата и вземете там всичко потребно за себе си; твърде е странно, че досега давате среброто си и труда си за онова, което не ви насища. Послушайте Ме, за да живее душата ви от Моята благодатна пища; Аз ще встъпя с вас във вечен завет, ще изпълня всички милости, обещани на Давид, и ще ви пратя Моя Отрок за водител и наставник на всички езически народи, които, макар и да не Го знаели по-рано, ще се обърнат към Него (1-5). Търсете Господ, докато може да се намери, разкайте се, за да бъдете помилвани; не мислете, че без Мене ще можете да се спасите, понеже вашите планове са така далече от Моите намерения, както небето от земята, а Моите обещания са така неизменни, както са безвъзвратни дъждът и снегът, които падат на земята. Когато се приближите до Мене, всичко у вас ще се подобри: вместо тръни, ще израсне кипарис, а вместо коприва – миртово дърво” (6-13).
Стих 1. С тези думи пророкът повиква всички хора да влязат в Христовата Църква, където те съвършено даром ще получат пълно удовлетворение на своята духовна жажда, от която били измъчвани преди. С подобни думи и Иисус Христос викал всички в Своята Църква: аще кто жаждет, да приидет ко Мне и пиет. Веруяй в Мя, якоже рече Писание, реки от чрева его истекут воды живы (Иоан 7:37-38). А под вода в тези Спасителеви думи, по обяснението на Иоан Богослов, се разбират благодатните дарове на Светия Дух (7:39). Такъв, разбира се, смисъл трябва да имат и разглежданите думи на пророка. Вино, тлъстина (тук) или хляб, означават духовна храна, преподавана на вярващите в тайнството Евхаристия – тялото и кръвта Христови.
Стихове 2-3. С тези думи пророкът от името на Бог призовава всички да оставят суетния езически живот, който не дава и не може да даде пълно удовлетворение на духовните потребности, за да се обърнат към източника на Божията благодат и, по такъв начин, да станат участници или наследници на обещанията, дадени на Давид. Условия за спасение от страна на човека, освен приемане даровете на Светия Дух и пречистване с тялото и кръвта Христови служат: послушание Богу и следване на живота в Неговите пътища или учение, оставяне на беззаконните пътища или променяне мислите и образа на живота. Завещаю вам завет вечен – ще свържа нов съюз с вас чрез Иисус Христос, в противоположност на нарушения и разкъсан Синайски завет; преподобная Давидова верная – неизменните милости, обещани на Давид, тоест обещанието за вечното царство на Месия и всички, съединени с това обетование, милости (2 Царства 7:16). По буквалния превод от гръцки, “преподобная Давидова верная” значи – онова, което съставя неизменна светиня, принадлежаща на Давид – обещанието за Месия. Под “преподобная” апостол Павел разбира Месия. Така, той говори, че Господ изпълни обещанието, дадено на праотците, като възкресил Иисус и, по такъв начин, сред християните се осъществили думите: яко дам вам преподобная Давидова верная (Деяния на светите апостоли 13:34-39).
Стихове 4-5. Бог указва, че това спасение Той ще извърши чрез Своя Отрок, Когото е поставил свидетел за народите, техен княз и повелител, и към Когото ще се обърнат за спасение всички народи, които по-рано не са знаели нищо за Него (срв. Исаия 42:1-6; 49:6, 8).
Стихове 12-13. Изобразява се началото на спасението, като доказателство на неговата истинност. Спасението се представя под образ на завръщане на юдеите от вавилонския плен, при радостното ликуване на планините и хълмовете и при ръкопляскането на полските дървета. По думите на Спасителя, обръщането към Бог, даже на един каещ се грешник, служи като повод за голяма радост на небето (Лука 15:10); толкова по-голяма бива радостта по случай обръщането на мнозина. И както за греха на хората цялата природа била подхвърлена на проклятие (Битие 3:17), и поради това всички твари като че ли скърбят или, по израза на апостола, заедно стенат и се мъчат (Римляни 8:22), така и обратно, когато те видят помилването на хората, като че ли ще им сърадават, понеже в това и сами те ще получат надежда за освобождаване от тлението (Римляни 8:21). Тази радост, по думите на пророка, ще се изразява в скачане на планините и хълмовете и ръкопляскане на дърветата. Пророкът олицетворява неодушевената природа за по-голяма изразителност на речта. Думите: и вместо драчия (трън) взыдет кипарис, и вместо кропивы взыдет мирсина имат същото значение, каквото и онези в 35:7, тоест обърналите се към Христос езичници, които представяли от себе си като че ли безжизнена пустиня или нива, обраснала с тръни и коприва, при съдействието на Божията благодат, ще се обърнат в разцъфнала разкошна градина, украсена с благоухаещи мирти и кипариси.
Забележка. Това пророчество се чете на водосвета в празник Кръщение Господне, понеже в началото му се говори за благодатта на Светия Дух, която, под образ на вода, се дава на вярващите.
За славата на Иерусалим
Глава 60-та
Пророкът подканя Иерусалим към духовно ликуване, защото над него ще изгрее и ще бъде видима Божията слава, тогава когато наоколо по цялата земя ще владее тъмнина и мрак (1-2). Вследствие на това неговите деца ще се върнат от далечните краища, а езичниците със своите богатства ще се притекат към него, за да се поклонят Богу (3-9), ще съградят неговите стени и великолепно ще украсят светилището на Господ (10-14). Иерусалим ще стане източник на веселие и вечна радост за всички, в него ще царува мир и правда, за него няма да залязат слънце и месечина, защото Сам Господ ще бъде негова вечна светлина, и неговите деца твърде много ще се размножат (15-22).
Стих 1. Под Иерусалим, по обяснението на светата Църква (пасхален канон, ирмос на 8-ма и 9-та песен), трябва да се разбира новозаветната Църква, прославена чрез възкресението на Христос. Свят и слава е Син Божий, Който се явил в плът и извършил спасението.
Стих 3. Иерусалим (новозаветната Църква) ще стане просветител на всички народи. Светом твоим (τω̃˛ φωτί σου), както и светлостию твоею, трябва да се преведе с дателен падеж – към твоята светлина.
Стих 4. Съдържа се указание за встъпване в Хрисотвата Църква на езичниците от всички страни на света. В такова, именно, значение употребява тези думи и светата Църква в едно от пасхалните песнопения: “возведи окрест очи твои, Сионе, и виждь, се бо приидоша к тебе, яко богосветлая светила, от запада, и севера, и моря, и востока деца твоя” (2-ри тропар на 8-ма песен от канона).
Стих 6-7. Мадиамската и Гефарската страни лежели на източния бряг на Еланитския залив; Сава е била област в щастлива Арабия. Кидаряните и Навеотците били чергарски племена, произлезли от Исмаил, занимавали се предимно със скотовъдство и имали най-хубава порода овце. Тези думи показват, че Божиите църкви, обогатявани от доброволните пожертвования на вярващите, навсякъде ще се славят със своето благолепие.
Стих 9. Стечението в Христовата Църква на вярващите от всички страни и от всички народи, което на пръв поглед се показва странно, лесно се обяснява с припомнянето на това обстоятелство, че Иисус Христос, обещаният Потомък на Авраам, съгласно с пророчествата, е предмет на надежда и вяра не само у евреите, но и у езичниците (Битие 49:10; Исаия 11:10, срв. Римляни 3:29). Затова езичниците, когато дочакат Неговото идване, ще се устремят към Него от всички краища на земята с бързина на облак. Това обръщане на езичниците към Христос ще се извърши единствено по Божията милост и за прославяне на Божието име.
Стихове 10-11. Напливът на иноземците в Христовата Църква ще бъде не временен, а вечен, приемствено продължаващ се, така че портите на този нов Иерусалим никога не ще се затварят. В числото на вярващите ще има даже царе, които ще укажат големи услуги на Църквата. И всичко това ще бъде вследствие на това, че Бог, по силата на изкупителните Христови заслуги, ще промени Своя гняв към човешкия род на милост.
Стих 13. Пророкът говори от лицето на Бог: “при тебе (Иерусалиме) ще дойде славата на Ливан с кипарис, бор и кедър, за да прослави Моето свято място и мястото на Моите нозе”. Тук се говори за прославянето на новозаветната Църква и, буквално, на Иерусалим, който ще се ползва с такава слава, каквато принадлежи на Ливан (срв. Исаия 35:2). Наистина, в целия свят няма друго място, което би се ползвало от такова благоговейно почитание, както Иерусалим и цялата въобще свята земя (срв. Исаия 11:10). Някои от тълкувателите под думите – място ног Моих разбират разпъването на Иисус Христос на кръст, направен, по указанието на богослужебните песни (Октоих въскресен, глас 2-ри, 1-ви, утринен канон 5, 1), от кипарис, бор и кедър.
Стих 16. – Царете своята власт и богатство ще употребяват за благоустройството и утвърдяването на Църквата.
Стих 17. Дарованията на хората, под влияние на християнското възпитание, ще се усъвършенстват (Кирил Александрийски).
Стихове 18-21. В тези стихове се излага пророчество за славното състояние на Църквата след свършека на света. За забелязване е, че Иоан Богослов описва Иерусалим, който ще бъде основан на новото небе и новата земя, с думите на пророк Исаия (Откровение 21:23-27). Думите “Господ тебе будет свет вечный”, отнесени към сегашното състояние на Църквата, означават не това, че за вярващите няма да има значение обикновеното слънце и месечина, но че Месия със Своето идване ще озари Църквата много по-бляскаво, отколкото слънцето и месечината осветяват видимия свят, и че въздействието на Христос върху духовната природа на човека ще бъде много по-силно и по-плодотворно, отколкото въздействието на слънчевата светлина върху веществената природа на човека и на другите твари. В този именно смисъл Иисус Христос и се нарича Солнце Правды (Малахия 4:2) и Свят истинный (Иоан 1:9), за разлика от обикновеното слънце и слънчева светлина, които, в сравнение с Него, като че ли не трябва да се наричат с тези имена. В стих 22-ри под “мальий” се разбират Христовите апостоли (Матей 11:25), а под “малейший” – апостол Павел (1 Коринтяни 15:9), които обръщали към Бог хиляди човеци и цели народи.
Забележка. 1–16 се чете като паримия: 1) на Велика Събота, в навечерието на Пасха, понеже в това време се спомня възкресението на Иисус Христос, което послужило като причина за прославяне на Христовата Църква, въобще, и частно, на Иерусалим; 2) в деня на равноапостолните Константин и Елена (21 май), които съдействали за разпространяване и закрепване на Христовата Църква, и 3) в деня на св. Александър Невски (30 август), понеже казаното в паримията относно заслугите на царете за Църквата напълно се прилага към него; 11–16 съставя паримия на празник Произхождение древ честнаго Креста (1 август), Воздвижение Креста (14 септември) и Положение ризы Господней (11 юли). В празниците на Кръста Христов се чете това място, понеже, по вярването на Църквата, Кръстът Христов бил съставен от кипарис, бор и кедър.
Трябва да влезете, за да коментирате.